Няма пълно щастие

Така са казали хората преди много време и са били много прави. А аз с огромна сила го разбрах сноши на баскетболния мач между Лукойл и Асвел. Може би със същата тази сила са го усетили и останалите зрители, които са се надявали да видят Тони Паркър на живо за своя (собствен) отбор. Това щеше да е уникална възможност за всички фенове на баскета в БГ да видят шампион (трикратен) на НБА. Нещо което не ни се е случвало никога! Въпреки всичко не останахме „с празни ръце“, защото имахме възможността да видим центъра на НЙ Никс Рони Туриаф. Няма да пиша колко хубав баскетбол се игра снощи, защото само ще ви лъжа, няма да ви казвам колко хубава зала имаме, защото не е хубава ПРЕКРАСНА Е, само ще кажа, че българската публика е вече достатъчно грамотна и дисциплинирана, за да гледа спорт на много високо ниво! ЧУХТЕ ЛИ ФУТБОЛИСТИ!!! Ето малко снимки:

Рони Туриаф изпълнява наказателен удар

загрявката на Лукойл

Рони Туриаф и останалите му съотборници слизат от автобуса

 

Феноменът „Nouvelle Vague“

Започвам по класическият начин.

Nouvelle Vague  е френска формация или по нашему казано група/банда, която е „предвождана“ от музикантите Марк Колинс и Оливър Либо. Името на бандата е всъщност игра на думи и на френски означава „нова вълна“, а на португалски – „нова тенденция“ (bossa nova). Тези им характеристики се приписват едновременно на тяхната чиста „французойщина“ и „артисцизъм“ (или култ-вълната към френското кино от 60-те години), източника на техните песни (всичките кавъри на пънк рок, пост пънк, и песните от Новата вълна (или так.нар. алтернативна музика) и техните аранжименти  от стила на „bossa nova“ !

Членовете, официалните членове и участниците са много френски артисти и музиканти, които вече имат утвърдено и признато име от това, което сега наричат „Renouveau de la chanson Française“ или „Възраждането на френските шансони“.. – Камил Далмейс, Фийби Килдийр, Мелани Пейн, Марина Селесте и Жералд Тото (превода ми е личен и не гарантирам за правилното им произнасяне и писане). Марева Геланте (?) се включва към списъка на вокалите през 2010 година.

Не си спомням точно кога обаче аз ги открих за себе си. А още повече не мисля, че ми е и трябвало много време, особено пък да разбера, че за мен тази музика наистина е страхотна! Да, това е доста добра, истинска алтернативна, нова музика, която всъщност не е чак толкова и  нова. Основана на базата на класически звукове от 60-те и аранжименти, въплъщаваща  някои типични френските звучения и шансони, както и на стила bossa nova, Nouvelle Vague спечелиха приза за една от най-слушаните групи зареждащи се в Winampa ми. 🙂 Мисля, че дори мога да ги отнеса към един друг мой любим стил – „trip hop“ (Massive Attack, Martina Topley Burd, Tricky и т.н.). Всъщност, като цяло мразя да деля музиката на стилове, но чисто ориентировъчно споделям някакъв вид любителско мнение и виждане.

Та, това, което ме грабна може би най-много в звученето на тази банда, е именно вокалите. Гласовете на тези прекрасни изродки, певиците са наистина…режещи. Всичко това е най-положителния смисъл, който може да си представите! Понеже самите песни и албуми, както и цялата идея и концепция на групата, са свързани с изпълнение на музика от най-различни изпълнители и музиканти, самите им проекти, като цяло се основават на това. Тук няма типично повторение на стилове, гласове и ритъм. Тук има различимост и разновидност. Целият им последен албум („Couleurs Sur Paris“) съдържа страхотни парчета , които се изпълняват от или пък са аранжимент или дует с няколко музиканти, включително и френската певица Ванеса Паради. Освен това музиката им се основава почти изцяло на направени кавъри от оригинално френски песни, точно и заради това го има гореспоменатото движение за възраждането на френските шансони…:) Какво ми остава повече да анализирам, когато сама знам, че музиката е нещо, което просто трябва да се слуша и усеща. Или ти харесва или не! 😉 Започвам с може би едно от първите (май е точно то) парчета, което аз самата чух, а и то е най-известното им:

След това продължавам с едно от най-нежните и едновременно мистични изпълнения:

Ако съм ви зарибила, продължавам с нещо по-диво!

А специално за „Human Fly“ искам да кажа, че по-истинско и абсолютно професионално изпълнение не съм гледала сега на живо, каквто беше това в София! Да, понеже Nouvelle идваха лятото на гости и у нас, двете вокалистки, едната от които е именно великата Лизе Алиа (или както се произнася името й най-правилно на френски /Liset Alea/) изпя песента повече от прекрасно и ненормално :)!! Няма как да не ви дам видео от концерта в НДК! Никога няма да го забравя!

Между другото се оказа, че брат й е бил женен за наше момиче, което пък още повече ме зарадва и изненада 🙂 Но както и да е, нека завършва тази статия без край, а само с песен, пак от тогава…И лека нощ:)

Янис Зику не е класен футболист

Да, точно така, Янис Зику за мен е един посредствен футболист, поне на този етап. Казвам това, защото днес му дадоха награда за футболист на кръга. Да, безспорно той я заслужава, но в бг футбола всеки може да стане такъв и няма нужда да си футболист на световно ниво. Да, не случайно споменах словосъчетанието ‘“световно ниво“, защото точно за такъв беше купен лятото от Румъния.

И за да не съм голословен ще ви кажа защо не е футболист на световно ниво. Да, той има 9 гола до този момент в нашето първенство. Но хайде да не се заблуждаваме! Поне 1/3 от четящите тази статия ще вкарат поне половината от тези голове в А група. И другото което ме издразни е коментатора на мача Левски-ЦСКА (без да му споменавам името), който каза, че с гола си срещу сините, той е изплатил огромната трансферна сума платена за него. Ами не е! Щеше да я изплати само с един гол и то срещу Стяуа в Румъния, когато изпусна ИЗКЛЮЧИТЕЛНО положение. Само един гол! И сега може би щяхме да гледаме ЦСКА в групите на ЛЕ.

А дали изпусна това положение  защото толкова си може или просто нямаше късмет, или заради огромното напрежение върху него в този мач…кой знае? Но за мен той беше длъжен да го направи и сега щеше да е още по-голям любимец на червената публика (ако въобще е любимец на цесекарите). И с този гол той наистина щеше да си изплати големите пари дадени за него, а вероятно и голямата заплата, която му се дава.

Алън, Алън, Алъън, Ал, Ал!!!

 

 

Изключителна поредица на BBC! ;))

Как връзвате шала си?

Един от най-важните, любими и топли аксесоари на жената е шалът. Въпреки че от известно време се превърна от зимен в целогодишен аксесоар, той придава един завършен вид на облеклото ни, разчупва скучното ни и еднообразно ежедневие и внася много настроение в скучния ни ден.

Задължително обаче трябва да внимаваме как ще съчетаем шалът с дрехите си. Най-лесният начин с който можем да сме сигурни, че няма да е зле съчетано е да заложим на обичайния черен цвят, както и всички останали едноцветни дрехи, които носим. Все пак ако решим да облечем многоцветна дреха не бива да забравяме да сложим шал в един от цветовете на дрехата ни и така ще си придадем много стилна визия.

Преди известно време открих в YouTube едно много интересно видео. В него едно момиче показва как можем да завържем шала си по 25 различни начина. Показах го на моите колежки и те много го харесаха. Днес дори Ани ме попита защо не го кача в блога, защото преди няколко дена искала да си завърже шала по различен начин, но не могла да намери клипчето. Затова тази вечер реших да го направя. Заповядай Ани! 🙂

Ще бъде ли Нюкасъл изненадата на сезона?

Въпрос, който е напълно нормално да се зададе предвид класирането на отбора. В момента джордитата са на 3-то място като пред тях са само двата гранда от Манчестър. Така, че ако се запази това класиране в края на шампионата догодина трябва да гледаме Нюкасъл в групите на Шампионската лига. Има ли обаче сили момчетата на Пардю да стигнат до края?

Никой не може да каже със сигурност, само могат да се правят догадки. Но е факт, че треньора Пардю е сглобил един много балансиран състав. Ако трябва да погледнем състава по линии (както обичам да го правя) на вратата имат вратар, който в един момент дори успя да се пребори с конкуренцията в националния отбор на Холандия и записа няколко участия.

Също така прави впечатление силната френска връзка в съблекалнята на Нюкясъл. Това става благодарение на скаута на отбора Греъм Кар, който успява да вземе футболисти съгласни да играят за по-малко пари в сравнение с английските си колеги. Като изпъкват имената на Кабайе, Обертан и Демба Ба. Габриел Обертан се оказа излишен в пълния със звезди Манчестър Юнайтед, Демба Ба, който лекарите на Стоук посъветваха селекционера Пюлис да не го купуват, заради постоянните проблеми в колената пък се оказа златната кокошка за отбора с двата си хеттрика и общо осемте си гола до този момент.

Благодарение на тези успешни трансфери Пардю си позволи да се раздели с водещи футболисти като Бартън, Нолан.

Ще успее ли Алън Пардю най-после да се докаже в мелницата наречена Висша лига? Веднъж вече опита с Уест Хям и не успя! Да видим втория опит!

Там Горе „Финалът на Купена“ [part 4]

На връх Купена

Стигнахме горе! За пореден път се изумявам от това приятно чувство, кото изпитвам винаги, когато се кача на някой връх, независимо колко голям е той..Хубаво е човек да се самопридизвиква. Личната провокация поражда жажда за себедоказване, която не вреди ни най-малко! Не в прекалени дози, разбира се. Когато човек си каже „не мога“ той вече или се е предал, или се самопредизвиква и си доказва, че всъщност може. Така се получава и при мен. Винаги когато си мисля, че не мога нещо или няма начин то да се случи, нещо вътре в мен ме дърпа напред и кара да пробвам все пак и да си докажа, че има начин и че МОГА!

Няма значение, колко върха си изкачил в този живот, в прекия и преносния смисъл. Поне не на този етап от моя живот. Защото знам, че тепърва ми предстоят много „върхове“.  Важното е дали си е заслужавало лично за мен и какво ще запомня от това.

Не може никой да те убеди в красотата на пешеходния туризъм, ако ти самия не се влюбиш в нея по някое време..Ако не, по-добре се занимавай с нещо друго, което ти носи лично удоволствие и ти дава криле.

Та така, аз обаче гордо мога да отбележа, че задрасках във фиткивно-въображаемия си списък и връх Купена!  🙂 Горда съм от себе си, независимо дали това има значение за някого. Не мисля, че тук трябва да гоним някакви успехи или да спринтираме един един с друг. Това все пак е хоби, удоволствие, за това смея да кажа, че няма място за много взискателства и впрягане докато си „там горе“. Опитваме се да избягаме от проблемите, да ги оставим в ежедневната си градка чанта, а не да ги носим със себе си, добре натъпкани и в туристическата..

Връщам се на разказа. След като започнахме стрмглаво слизане надолу по баира, нещата придобиха друга картина. По принцип предпочитам да слизам, и да знам че слизането е по-трудно и по-натоварващо от качването, но за мен все пак остава по-приятно. Някак си се отпускам и имам по-добрата възможност да се насладя на природата около мен..Пък и обувките ми са добри ;)!

Въпроса е, че вече стана леко късничко. А аз съм за първит път с тази група (не е като с тати и компания), та трябваше да се презастраховам ходейки максимално бързо и уверено. Лошото е обаче, че и умората взе да взима превес, пък и лошата форма в която сме, също. Вървим, вървим, но хижата продължава да я няма. Дори започна да се свечерява, а аз усещах как ние не наближаваме с нужното темпо. Но въпреки леко надигащото се чувство на тревога и страх в мен, не можах да пропусна прекрасните багри и мирис на гората! Това е любимата ми част – прехода през горите! Вдишвам дълбоко и сякаш дробовете ми стават двойни изпълнени с чистият въздух!! Страхотно ухание на бор, смола и току-що паднали есенни листа, леко поръсени от лекия дъждец ..мммм! Невероятно е! Обичам гората!

Вървря смело, макар че, вече бях на автопилот. Приятелят ми също. Но няма начин, трябва да стигнем! Тук достигам пак една от превратните точки в които изпадам – на повторното предаване на психиката. Имам чувството, че ще се разпадна на съставните си части, но някак си продължавам да се нося, с някакви невероятни сили и аз не знам от къде идващи! Всичко е въпрос на практика!! Всичко! Знам го и колкото повече се ходи, толкова повече тренираш тялото си и психиката си, а и също, толкова повече се наслаждаваш на трипа! 🙂 За това, за вбъдеще си пожелавам много ходене и много трипове! 🙂

Ето, че след леко премеждие с приятелят ми и много помощ от няколко прекрасни човека от групата (с мед и орехи, искрено им благодаря), видяхме онази малка светлинка в края на пътеката, която просто поднови силите ни и бързо стигнахме до главната порта! Даа, а вътре…всичко най-любимо! Хубава, уютна хижа с набрани сухи цветя и разни малки битовизми, които ти напомнят къде се намираш  – сякаш на края на света!

Отварям вратата на едно от най-важните помещения, „столовата“, и приятно ме лъхва топлината на огнището..Даа! След дългия, изпълнен с приключения ден, няма нищо по-приятно от дългата изпълнена с отпускане и забавления вечер! ;)) И малко ракийка, за сгрявка! Много от туристите вече са се настанали, за това и ние бързахме да се пооправим и да слезем долу при тях! Но, това което най-много ме очарова на хижа Хубавец е прекрасната БАНЯ, която хижарите са направили! Наиситна бях изненадана, защото в повечето български хижи, няма това удобство, а ако го има, водата със сигурност е ледено студена! Та, това наистина беше един страхотен подарък за нас, за който истински благодаря! Като искам само да допълня, че котелто беше вътре в самата бяна и водата беше парещо гореща, което тотално размекна душицата ми и тялото! Изкъпахме се наиситна с голям кеф и истинска признателност!

Вечерта беше страхотна, макар че аз почти през цялото време пиех като камила вода и наблюдавахме останалите туристи и гости на хижата от стола. Забавления, танци, песни и разговори. Това е! Няма Фейсбук, в който УЖ се социализираме, няма Скйап, няма такива измислици. Това е истинското социализиране с живи, мърдащи хора, а не с някаква фикция. Естествено не минахме без официалното ни кръщение, което беше адски забавно и готино, и също една страхотна изненада! Благодаря на организатора и водач на групата, той си знае! 😉

Надявам се, да не спрем. Мисля, че няма да спрем! Не искам да се оправдвам с извинения от рода на „нямам време“! Това е истинско кощунство! Защото, когато се завръщам от планина, сякаш съм изцяло рефрешната и подновена личност, с много нови сили и емоции! Забравила всичко лошо! Дори ме обгърща една носталгия, която често се задържа дълго време. За това може би и винаги, когато се връщам от „там горе“ се приспособявам много трудно към цивилизацията. Нещата, които правим всеки ден, не ни позволяват да се отдръпнем от сивото ежедневие и да погледнем отсрани. Да видим всъщнсот,  какво имаме и до каква степен го приемаме, като даденост. Както например банята? 🙂 Да, тази баня никога няма да я забравя сигурно, докато днешната дори не ми достави удоволстие, а е тук, до мен, имам я всеки ден и не мога никога да й се насладя така, както се насладих на онази, нищо че беше външна! 🙂

Радвам се, че бях част и от това приключение! Надявам се да има още и да продължавам напред. Планината си е там, само чака да бъде видяна, покорена и усетена!

Българката с главно „Б“!

Сигурно следите  (или не) „Шоуто на Слави“, който този път ме изненада с решението си да проведе поредния конкурс, но НЕ за пеене, НЕ за танцуване..а за нещо друго.

„Умна и красива“ е проект, който показа много страни на българската жена. Тези черти, които отдавна много от нас, дори и аз, като жена, бях забравила и дори погребала. Макар, че има доста тривиално име, то е достатъчно точно да  определи или дефинира това, което е съвременната жена. Тя трябва да е красива и …да, най-вече гъвкаво умна. И не само трябва, но тя наиситна е.

Сякаш пренаситена от отчаяно заливащата ме отвсякъде чалга култура, на не особено бликащи от ум гърли с прическите в стил „каска“, и прекаленото много грим, който е отвратително грозен и рязък, бях леко отвратена от съвременната българска жена от доста време насам. Не, че и в този проект не се появиха такива лица. Имаше ги, но този път ТЕ бледнееха на фона на истинската българка.

Установих, че истинската българка е изключително еманципирана, но в същото време истински нежна и елегантна жена. Тя е претърпяла доста еволюция и то все в положителна насока. Умее хем да бъде себе си, хем да грабне вниманието на всекиго. Няколко момичета ми направиха изключително впечатление, защото успяха да ме провокират с излъчването си и доброто си отношение и мнение за това, което се случва около нас и това, което се е случило или ще се случи. Всяка една от тях има кауза. Когато ги питаха, защо си тук, защо участваш в този конкурс, нямаше постоянно повтарящи се и клиширани отговори. Всяка от тях беше дошла с някаква лична мисия, цел с която да докаже на себе или някой друг, че всичко е възможно и че поне не се страхува да изкаже мнението си.

Българката знае, че в България има много неща за оправяне. Тя знае и, че това няма да е никак лесно. Но въпреки това, ТЯ е наясно, че начина не е като бягаш. Защото това, което ще намериш ТАМ, са проблемите на една друга държава с традиции, проблемите на едно друго общество, което дори не можеш да разбереш. Още повече, в което да се приобщиш истински. Какво и да ми говорят познати или приятели, които живеят в чужбина или каквото и да съм чувала за дългогодишните емигранти, аз съм абсолютно сигурна, че никой от тях не е тотално, на 100 процента интегриран в чуждото общество. Няма такъв начин, защото корена стои здраво вплетен в родната земя. Той трудно може да се изкорени, а ако това все пак стане, мисля, че всичко, което ще последва е безвъзмездно изгубване на личността. Така, че апелирам към всички млади български ( и българи, ако искат), да не се страхуват и отказват, да не бягат! Това е нашата родина и нека останат тук и се борят за нея, защото тя си заслужава.

Топ 10: Най-обичаните футболисти

10. Раул. Велик нападател, един от най-големите обличали бялата фланелка. Отдаден изцяло на клуба и въпреки продажбата му във Шалке 04, продължава да играе на добро ниво. Смятам, че феновете там му помагат да се чувства като в Мадрид.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

9. Стивън Джерард. Юноша на Ливърпул, бивш, настоящ и вечен футболист на Ливърпул. Капитан на отбора. Винаги съм си подозирал, че приживе ще има негов паметник в Ливърпул.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

8. Франческо Тоти. Същата ситуация като при Стиви Джи. Роден в Рим и играл през цялата си кариера до този момент само в Рома. Ако при горния само подозирах, тук съм сигурен, че ще му направят паметник. Италианците го могат това.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

7. Хавиер Занети. Тук случая е малко по-различен от горните две момчета. Занети не е роден в Милано и не е юноша на Интер. Роден в Аржентина, но през 1995 пристига в Милано на 12-годишна възраст и до този момент играе за нерадзурите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

6. Тио Уолкът. Да, не е дългогодишен играч  на Арсенал, но е юноша на клуба и в негово лице виждам предан за дълго време футболист на Арсенал. Само времето ще покаже…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

5. Владимир Гаджев. Българската следа в класацията. Родения в Пазарджик июноша на Левски футболист на сините е един от най-стабилните в отбора, любовта на запалянковците нарасна още повече след головете от “централни хали“ миналата година в Лига Европа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

4. Тодор Янчев. Роден в Казанлък, минал през отборите на Нефтохимик, Трабзонспор, неизвестните поне за мен Калитеа и Рандерс, но като че ли в ЦСКА се чувства най-добре. Един от най-обичаните от червената публика футболисти. Феновете във всеки мач скандират неговото име.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

3. Габриел Батистута. Как можах да забравя да „разнообразя“ класацията си и с една отказала се легенда. Малко по нагоре стана дума за паметници и за футболисти,  на които биха построили приживе такъв, ами той вече има 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

2. Златан Ибрахимович, хаха, не 🙂 Едно място под върха е за Андрий Шевченко. Футболист, който без никакво колебание мога да кажа, че е еднакво обичан и в Милано и в Киев. Експериментира с престоя си в Челси, но завинаги ще остане в сърцата на феновете от Динамо и Милан.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1. Ерик Кантона. Какво по-хубаво място от първото, където да покажа своето пристрастие 🙂 Французина е играл в Оксер, Олимпик Марсилия, Бордо… преди да дойде в Англия и по-точно в Лийдс, откъдето е трансфериран в Юнайтед. Именно преминаването му от Лийдс в Манчестър е доста противоречиво, предвид омразата между феновете на двата отбора. Въпреки това печели феновете на своя страна, става капитан на отбора и се превръща в една от легендите на клуба. И сега феновете скандират неговото име.