Напоследък съм възприел нов (поне за мен) начин за слушане на музика. Хващам някаква група, която да ми е поне малко симпатична и изслушвам почти цялото им творчество, което може да се намери в интернет. Започвам с Дюран Дюран. Направиха ми впечатление с последния си клип.
Не че не съм ги харесвал досега, но някак не са ме грабвали толкова силно както този път. Може би досега някак си са минавали покрай мен и не съм им обръщал внимание. Но този път така ме стиснаха за гушата, че сигурно няма да ме пуснат до края на годината.
Това парче пък е от саундтрак на още по-хубав от парчето филм 🙂 Също горещо препоръчвам.
Та за тази цел (изслушване на цялото творчество) има една чудесна програма наречена soulseek, където може да се намери почти всичко.
Nouvelle Vague е френска формация или по нашему казано група/банда, която е „предвождана“ от музикантите Марк Колинс и Оливър Либо. Името на бандата е всъщност игра на думи и на френски означава „нова вълна“, а на португалски – „нова тенденция“ (bossa nova). Тези им характеристики се приписват едновременно на тяхната чиста „французойщина“ и „артисцизъм“ (или култ-вълната към френското кино от 60-те години), източника на техните песни (всичките кавъри на пънк рок, пост пънк, и песните от Новата вълна (или так.нар. алтернативна музика) и техните аранжименти от стила на „bossa nova“ !
Членовете, официалните членове и участниците са много френски артисти и музиканти, които вече имат утвърдено и признато име от това, което сега наричат „Renouveau de la chanson Française“ или „Възраждането на френските шансони“.. – Камил Далмейс, Фийби Килдийр, Мелани Пейн, Марина Селесте и Жералд Тото (превода ми е личен и не гарантирам за правилното им произнасяне и писане). Марева Геланте (?) се включва към списъка на вокалите през 2010 година.
Не си спомням точно кога обаче аз ги открих за себе си. А още повече не мисля, че ми е и трябвало много време, особено пък да разбера, че за мен тази музика наистина е страхотна! Да, това е доста добра, истинска алтернативна, нова музика, която всъщност не е чак толкова и нова. Основана на базата на класически звукове от 60-те и аранжименти, въплъщаваща някои типични френските звучения и шансони, както и на стила bossa nova, Nouvelle Vague спечелиха приза за една от най-слушаните групи зареждащи се в Winampa ми. 🙂 Мисля, че дори мога да ги отнеса към един друг мой любим стил – „trip hop“ (Massive Attack, Martina Topley Burd, Tricky и т.н.). Всъщност, като цяло мразя да деля музиката на стилове, но чисто ориентировъчно споделям някакъв вид любителско мнение и виждане.
Та, това, което ме грабна може би най-много в звученето на тази банда, е именно вокалите. Гласовете на тези прекрасни изродки, певиците са наистина…режещи. Всичко това е най-положителния смисъл, който може да си представите! Понеже самите песни и албуми, както и цялата идея и концепция на групата, са свързани с изпълнение на музика от най-различни изпълнители и музиканти, самите им проекти, като цяло се основават на това. Тук няма типично повторение на стилове, гласове и ритъм. Тук има различимост и разновидност. Целият им последен албум („Couleurs Sur Paris“) съдържа страхотни парчета , които се изпълняват от или пък са аранжимент или дует с няколко музиканти, включително и френската певица Ванеса Паради. Освен това музиката им се основава почти изцяло на направени кавъри от оригинално френски песни, точно и заради това го има гореспоменатото движение за възраждането на френските шансони…:) Какво ми остава повече да анализирам, когато сама знам, че музиката е нещо, което просто трябва да се слуша и усеща. Или ти харесва или не! 😉 Започвам с може би едно от първите (май е точно то) парчета, което аз самата чух, а и то е най-известното им:
След това продължавам с едно от най-нежните и едновременно мистични изпълнения:
Ако съм ви зарибила, продължавам с нещо по-диво!
А специално за „Human Fly“ искам да кажа, че по-истинско и абсолютно професионално изпълнение не съм гледала сега на живо, каквто беше това в София! Да, понеже Nouvelle идваха лятото на гости и у нас, двете вокалистки, едната от които е именно великата Лизе Алиа (или както се произнася името й най-правилно на френски /Liset Alea/) изпя песента повече от прекрасно и ненормално :)!! Няма как да не ви дам видео от концерта в НДК! Никога няма да го забравя!
Между другото се оказа, че брат й е бил женен за наше момиче, което пък още повече ме зарадва и изненада 🙂 Но както и да е, нека завършва тази статия без край, а само с песен, пак от тогава…И лека нощ:)
Много ми се иска и аз да мога да пиша като Ани за музика, но за жалост не ми се отдава. Пък и стилово съм ориентиран доста непопулярно. Отдавна ходя по партита на Метрополис (въпреки, че скоро не ми се е случвало), слушам deep, tech-house, chill, ambient, old school techno (доброто старо техно, казвам го с мъка). А и някои хора биха казали, че тази музика е само едно лумкане, и може би донякъде са прави. Но не затова съм започнал да пиша тази вечер.
От няколко дни преоткривам един „изпълнител“. Всъщност кавичките не са на мястото си. Той наистина е само изпълнител (или поне за творчеството, което аз познавам). Този човек и неговата група Lounge against the machine изпълняват парчета на супер известни групи и изпълнители в аранжимент, в който едва ли бихте ги познали. Дори на моменти той си добавя думи към текстовете, които са доста брутални.
Препоръчвам, ви да си изтеглите един негов албум, да си пуснете парчетата и да се опитвате да отгатнете кой е оригиналния изпълнител. Подозирам, че няма да имате голяма успеваемост 🙂
И за да не изпадам в отегчителни размишления ето за какво иде реч:
ПП: много мразя, когато има пауза между парчетата ми в автобуса да чувам отровната чалга, която струи от тонколоните на рейса. иде ми да удуша шофьора с голи ръце
Наскоро беше, когато преоткрих Jessy J. Общо взето, когато за първи път чух „Price tag“ много ми хареса, но бях абсолютно сигурна, че това ще е поредната „еднодневка“.. Да, обаче, колкото и да обичам да съм права .. този път сгреших.
Jessie J е уникален изпълнител. Има невероятен глас и прилага истинска МИСЪЛ в песните си, което мисля че е най-важно. Творбите й имат стойност, а не са поредното повтаряне на безсмислени фрази, които всъщност са лесно запомнящи се, но и също така бързо забравящи се..
А наскоро в пресата, четох:
„Jessie J си тръгна с 4 отличия на тазгодишните награди за „черна” музика, Music Of Black Origin.
На проведената в Глазгоу церемония звездата беше наградена за Най-добра британска изпълнителка, Най-добър албум с Who You Are, Най-успешен дебют и Най-добра песен – „Do It Like A Dude”.“
Тази година, като цяло британските изпълнителКИ са доста успешни. Като Адел например, която няма съмнение е абсолютен „изрод“ в най-положителния смисъл на думата. Тя си е самороден талант, за който няма смисъл да говорим или не точно сега, трябва само да слушаме. 😉
Но да се върна на Jessie J..Всъщност нейното истинско име е Джесика Елън Корниш. Родена е на 27 март 1988г. Да, ’88!! По-малка е от мен (ама не с много)! Първият албум се казва „Who you are“ със звукозаписната компания Айлънд Рекърдс.
В началото е била основно текстописец – написва песни за за Крис Браун и Майли Сайръс. На 7 януари 2011 Джеси Джей застава начело на списъка на BBC Sound of 2011, както и наградата„Избор на критиците“ на BRIT Awards (по-горе клипчето).
„Do it like a Dude“ е първият й сингъл, който достига второ място в Обединеното кралство. След това следва абсолютния разгром с „Price tag“ и така нататък..и така нататък.
Но тук, не искам да ви запознавам с поредната скучна, професионална биография на добър изпълнител. Искам да наблегна на личността. Защото от нея идва всичко.
Интересен факт е, че като малка всички са казвали, че „не може да прави нищо като хората“, за разлика от известните й сестри доказали се в училищното поприще. Сега това изказване е дори абсурдно, но явно като малка Джеси е била доста подценява. Тук правя асоциация и с парчето й „Who’s laughing now“.. Ха! 😉
Самата Джеси споделя: „Когато бях малка и като се появявах някде хората казваха, „О ти си онова момиче Корниш!.“, и всички очакваха да бъда като сестрите ми (Джеси има две сестри, които са с 5 и 7 години по-големи от нея и са били популярни в училище). Ако ми дадете да нарисувам нещо или да избирам тоалет за някого, грим, прическа или да напиша песен, аз съм Ок с това, но всичко което е свързано със събиране или суми – никога не е било моето нещо!“ Тя също споделя, че никога не е оценявала интелигентността си според броя взети или невзети изпити (логично). Казва и, че винаги е била добра в пеенето и, че това всъщност е нейното „нещо“. Но в крайна сметка, Джеси е изгонена от училищния хор за това, че е била прекалено….шумна?!
„Бях там само за 1 ден и повечето родители се оплакаха, че децата им са твърде разтроени за това, че съм прекалено добра (по-добра от тях). Тогава бях на 11. Можете ли да си представите? Бях с разбито сърце“.
Представяме си. Тези родители явно са има проблеми с възпитанието на децата си и със себе си..
Джеси Никога не пие и не пуши. За разлика от много свои известни и не чак толкова известни колеги, това се дължи на здравословни проблеми, а не на популизъм. Когато е била на 11, я диагностицират с ненормален/непаривелн ритъм на сърцето. „Имах разни кабелчета поставени в рамото и сърцето ми за да се опитат да го върнат към нормалния му ритъм, но и това не подейства. След това на 18 годишна възраст получих лек удар. Беше страшно, но сега съм добре. Лошото ми здраве ме накара да осъзная, че не трябва и не мога да приемам нещата като даденост, за това трбва да се грижа за здравето си“.
Изключително несправедливо за един млад човек, който има толкова много талант, да има толкова сериозен здравословен проблем! Но както се казва..Господ когато ти дава нещо не знаеш, какво ти отнема в същото време. Силно се надявам да няма повече проблеми със сърцето и да се пази! За разлика от следващата й история, която доказва точно обратното..
В началото на 2011 г., Джеси претърпява пристъп на паника, когато я карат да пее на тъмно на представление наречено „Black out“. Тя споделя, че въпреки, че е помолила организаторите да пуснат лампите, те са отказали. „На сцената беше тъмно и не можех да видя абсолютно нищо. Започнах да се паникьосвам. Беше ужасно“. Това определено е повишило ритъма на сърцето й до рискови нива!
Все пак това не й пречи да се съвземе и да започне невероятната си кариера, която мисля, че ще бъде много запомняща се. Надявам се, да има повече такива млади, добри и стойностни изпълнители, защото ми писна да слушам само старите групи и певачки и певаци, които колкото и да са добри… все пак са си стари. Нека и нашата ера остави добра наследвена музикална история на децата ни, която и те ще слушат след нас. А не само временни машини за пари, които оставят някъде там.. по временните чартове.
А и между другото, клипа към парчето „Nobody’s perfect“ е сниман в „Бояна“, България, и повечето статисти в него са българи. Дам, изненадите не спират. 🙂
Happy Three Bloggers 