Модата – един необятен свят от изисканост, стил и още нещо

В тази статия искам да ви разкажа какво означава за мен модата и как я разбирам аз. Няма да ви пиша разни заучени фрази, прочетени и чути от някой, някъде из интернет или в някой моден бутик.

Искам да започна с една моя любима фраза, която е на великата френска модна дизайнерка Коко Шанел:

„Модата се променя, но стилът остава.”

Знаете ли в същност от какво означава самата дума мода и от къде произлиза?

Тя произлиза от латинската modus, която означава маниер, норма, правило, време, ритъм.

Малко исторически факти:

Доста дълго време модата е била само за аристократите. Първоначалното  терминът се появява през 1482 година в израза “la nouvelle mode” (“нова мода”) и се е използвал за промяната в облеклото на елитното общество. През 1549 година обаче изразът се променя със следния “être à la mode” („да бъдеш в крак с модата”).

До революция в модната индустрия се стига през XX век, когато се появяват имената Коко Шанел, Кристиян Диор, Ив Сен Лоран, Нина Ричи, Пиер Карден.

Всеки разбира модата по различен начин. Хората се разделят на две групи: едните са тези, за които да са модерни означава да следват модните тенденции като по учебник, а другите предпочитат да я създават сами. Ако се питате аз към коя от двете групи спадам ще ви отговоря отново с един цитат на Шанел: “Аз не правя мода, аз съм модата”.

Модата не означава само да носиш определени дрехи, които са създадени от известен дизайнер. С дрехите изразяваме своята индивидуалност и дори характера си. Колкото и да се опитат да ви убедят някои хора, че поговорката: „По дрехите посрещат, а по ума изпращат” не важи в днешно време, не се самозалъгвайте, не е вярно. Дори тези, които твърдят, че не се интересуват от мода и не се влияят от модните тенденции, всеки ден избират какво да облекат, а когато са в магазин за дрехи избират своя тоалет според фигурата и социалния си статус.

За модата може да се каже само едно нещо, което се случва със сигурност и то е, че е най-бързо променящият се бранш от всички. Тя черпи вдъхновение от всякъде – природата, киното музиката, телевизията, дори от улицата.

По една или друга причина ние й се подчиняваме неимоверно като се съобразяваме, как и за къде се обличаме. Има няколко различни причини поради които избираме дрехите за съответния повод, заради който излизаме от вкъщи:

• физическото привличане – носим различни дрехи, за да привлечем мъжкото внимание, колкото и да не си признаваме понякога;
• за самочувствие – контим се, когато имаме настроение и искаме да повдигнем собственото си самочувствие;
• религиозни възгледи – на евреите религията им налага да носят дълги черни дрехи, а на мохамеданките да не се вижда нищо друго освен очите;
• дрехи според професията – военните са с униформи, съдиите с тоги, а медицинските работници с бели манти.

За сега мисля да спра до тук и да приключа с още една фраза на Коко Шанел:

„Бъдете внимателни с оригиналността, в дамската мода тя може да доведе до маскарад.“

Етикета на добрата музика

 

Наскоро беше, когато  преоткрих  Jessy J. Общо взето, когато за първи път чух „Price tag“ много ми хареса, но бях абсолютно сигурна, че това ще е поредната „еднодневка“.. Да, обаче, колкото и да обичам да съм права .. този път сгреших.

Jessie J е уникален изпълнител. Има невероятен глас и прилага истинска МИСЪЛ в песните си, което мисля че е най-важно. Творбите й имат стойност, а не са поредното повтаряне на безсмислени фрази, които всъщност са лесно запомнящи се, но и също така бързо забравящи се..

А наскоро в пресата, четох: 

„Jessie J си тръгна с 4 отличия на тазгодишните награди за „черна” музика, Music Of Black Origin.

На проведената в Глазгоу церемония звездата беше наградена за Най-добра британска изпълнителка, Най-добър албум с Who You Are, Най-успешен дебют и Най-добра песен – „Do It Like A Dude”.“

Тази година, като цяло британските изпълнителКИ са доста успешни. Като Адел например, която няма съмнение е абсолютен „изрод“  в най-положителния смисъл на думата. Тя си е самороден талант, за който няма смисъл да говорим или не точно сега, трябва само да слушаме. 😉

Но да се върна на Jessie J..Всъщност нейното истинско име е Джесика Елън Корниш. Родена е на 27 март 1988г. Да, ’88!! По-малка е от мен (ама не с много)! Първият албум се казва „Who you are“ със звукозаписната компания Айлънд Рекърдс.

В началото е била основно текстописец – написва песни за за Крис Браун и Майли Сайръс. На 7 януари 2011 Джеси Джей застава начело на списъка на BBC Sound of 2011, както и наградата „Избор на критиците“ на BRIT Awards (по-горе клипчето).

„Do it like a Dude“ е първият й сингъл, който достига второ място в Обединеното кралство. След това следва абсолютния разгром с „Price tag“ и така нататък..и така нататък.

Но тук, не искам да ви запознавам с поредната скучна, професионална биография на добър изпълнител. Искам да наблегна на личността. Защото от нея идва всичко.

Интересен факт е, че като малка всички са казвали, че „не може да прави нищо като хората“, за разлика от известните й сестри доказали се в училищното поприще. Сега  това изказване е дори абсурдно, но явно като малка Джеси е била доста подценява. Тук правя асоциация и с парчето й  „Who’s laughing now“.. Ха! 😉

Самата Джеси споделя: „Когато бях малка и като се появявах някде хората  казваха, „О ти си онова момиче Корниш!.“, и всички очакваха да бъда като сестрите ми (Джеси има две сестри, които са с 5 и 7 години по-големи от нея и са били популярни в училище). Ако ми дадете да нарисувам нещо или да избирам тоалет за някого, грим, прическа или да напиша песен, аз съм Ок с това, но всичко което е свързано със събиране или суми – никога не е било моето нещо!“  Тя също споделя, че никога не е оценявала интелигентността си според броя взети или невзети изпити (логично). Казва и, че винаги е била добра в пеенето и,  че това всъщност е нейното „нещо“. Но в крайна сметка, Джеси е изгонена от училищния хор за това, че е била прекалено….шумна?! 

„Бях там само за 1 ден и повечето родители се оплакаха, че децата им са твърде разтроени за това, че съм прекалено добра (по-добра от тях). Тогава бях на 11. Можете ли да си представите? Бях с разбито сърце“.

Представяме си. Тези родители явно са има проблеми с възпитанието на децата си и със себе си..

Джеси Никога не пие и не пуши. За разлика от много свои известни и не чак толкова известни колеги, това се дължи на здравословни проблеми, а не на популизъм. Когато е била на 11, я диагностицират с ненормален/непаривелн ритъм на сърцето. „Имах разни кабелчета поставени в рамото и сърцето ми за да се опитат да го върнат към нормалния му ритъм, но и това не подейства. След това на 18 годишна възраст получих лек удар. Беше страшно, но сега съм добре. Лошото ми здраве ме накара да осъзная, че не трябва и не мога да приемам нещата като даденост, за това трбва да се грижа за здравето си“.

Изключително несправедливо за един  млад човек, който има толкова много талант, да има толкова сериозен здравословен проблем! Но както се казва..Господ когато ти дава нещо не знаеш, какво ти отнема в същото време. Силно се надявам да няма повече проблеми със сърцето и да се пази! За разлика от следващата й история, която доказва точно обратното..

В началото на 2011 г., Джеси претърпява пристъп на паника, когато я карат да пее на тъмно на представление наречено „Black out“. Тя споделя, че въпреки, че е помолила организаторите да пуснат лампите, те са отказали. „На сцената беше тъмно и не можех да видя абсолютно нищо. Започнах да се паникьосвам. Беше ужасно“. Това определено е повишило ритъма на сърцето й до рискови нива!

Все пак това не й пречи да се съвземе и да започне невероятната си кариера, която мисля, че ще бъде много запомняща се. Надявам се, да има повече такива млади, добри и стойностни изпълнители, защото ми писна да слушам само старите групи и певачки и певаци, които колкото и да са добри… все пак са си стари. Нека и нашата ера остави добра наследвена музикална история на децата ни, която и те ще слушат след нас. А не само временни машини за пари, които оставят някъде там.. по временните чартове.

А и между другото, клипа към парчето „Nobody’s perfect“ е сниман в „Бояна“, България, и повечето статисти в него са българи. Дам, изненадите не спират. 🙂