Ричард сиренето

Много ми се иска и аз да мога да пиша като Ани за музика, но за жалост не ми се отдава. Пък и стилово съм ориентиран доста непопулярно. Отдавна ходя по партита на Метрополис (въпреки, че скоро не ми се е случвало), слушам deep, tech-house, chill, ambient, old school techno (доброто старо техно, казвам го с мъка). А и някои хора биха казали, че тази музика е само едно лумкане, и може би донякъде са прави. Но не затова съм започнал да пиша тази вечер.

От няколко дни преоткривам един „изпълнител“. Всъщност кавичките не са на мястото си. Той наистина е само изпълнител (или поне за творчеството, което аз познавам). Този човек и неговата група Lounge against the machine изпълняват парчета на супер известни групи и изпълнители в аранжимент, в който едва ли бихте ги познали. Дори на моменти той си добавя думи към текстовете, които са доста брутални.

Препоръчвам, ви да си изтеглите един негов албум, да си пуснете парчетата и да се опитвате да отгатнете кой е оригиналния изпълнител. Подозирам, че няма да имате голяма успеваемост 🙂

И за да не изпадам в отегчителни размишления ето за какво иде реч:

 

 

 

ПП: много мразя, когато има пауза между парчетата ми в автобуса да чувам отровната чалга, която струи от тонколоните на рейса. иде ми да удуша шофьора с голи ръце